Валери Валериев

поезия, проза

Литературен клуб - над 20 години! Най-старото електронно издание за литература в България!

Стихотворения:

 

• (бил съм интимен с множество грозни момичета...)
• спомен от студентска бригада 1
• (каквото и лошо да се случи...)
• (Хората и те като животните...)
• (спомням си старото ни жилище...)
• (Най-трудно се общува с други същества, които не са бозайници...)
• (Най-добрият човек...)
• (пет милиона мравки...)
• (достойна е професията на художника...)
• „Св. Седмочисленици”
• 31.12
• (сине, не се страхувай да бъдеш пронизан от стрелите...)
• 130 години
• Тъгица
• (Най-страшното като малък е да ти се карат...)
• (двама-трима сме истинските миролюбци...)
• (в центъра на София съществуват полутайни родопски гостилници...)
• (неудобно е да си...)
• (все едно от две години...)
• (за мен смирението дълги години беше това...)
• (ежко, сигурно пак ще те блъсне...)
• (колко пъти да те уча...)
• (дори всички лампи да бъдат светнати...)
• (аз, ти и тя сме отряд роботи от неръждаема стомана...)
• („да кажем, искаш да спася баща ти, прочее, и от разстрела”...)

 

 

Разкази:

 

• Инженерът Димитър Горанов усети как сърцето му се уголемява
• Моят приятел Георги Стоянов ме събуди в полунощ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

e-mail: dark.blue.orchestra@abv.bg