спомням си старото ни жилище.

хвърлях бирени бутилки през балкона
от шестия етаж
без да гледам.

бях малък тогава, много се вълнувах
да не пострада някой.

мисля, че това бяха нормални явления за началото на 90-те.
имаше един съсед просрелян с въздушна пушка от 100 метра разстояние.

такива и други спомени ми пречат да стана преди 10:30 и да закуся като човек.

ще оставя всичко така и ще изляза да се поразходя.
душевният ми мир е като разлятото върху котлона
прясно мляко

оставям всичко така и излизам по нощница.
да се поразходя малко около новия блок.
по посока на часовниковата стрелка ли е по-добре
или в обратната посока?

улицата пред нас сега я преасфалтират,
размекнала се е от жегата.

човек един чифт обувки има в този живот.
искаше ми се моите да са вече с нещо изцапани.

върни се | съдържание | продължи