Йосуф беше горд,
защото чичо му е свещеник на тяхното село,
а братовчед му - монах в пустинята.

Час след час слушаше касетка с арабска литургия
на раздрънкан касетофон, донесен от Африка,
сред родилния шум на пералните.
Не мислѝ, че на машината й е лесно да работи сама,
казваше той, прегърнал някоя пералня, за да се оправдае,
че не обича да излиза навън.

Американското лято било студено като египетската зима.

Сред машинната жега Йосуф се чувстваше добре,
използваше кашони и салфетки, за да съчинява арабски любовни стихове,
смяташе тревожен колко хиляди долара му остават да събере,
за да се върне вкъщи и да вдигне сватба,
преди да го вземат на задължителна тригодишна служба в армията.

Беше сгоден за красиво момиче, но не бе целувал или прегръщал момиче.
Не пушеше, не беше ходил на кино, не знаеше какво е разтворим аспирин,
нито кой е Кърт Кобейн.

Следваше в Кайро английска литература.

Веднъж се напи за кратко, само толкова.
Не искам да знам какво си мислеше за нас, другите.

Йосуф беше силен и работлив, научен от малък на тежка работа.
Носеше по два чувала с боклук на гръб, не се гнусеше,
помагаше и на мен.
Разхождахме се сред бунището на курорта, беше му мъчно,
че тук се изхвърлят толкова много уреди,
които хората в Египет знаят как да поправят.

Когато срещнеш свят човек, най-трудно е да покажеш
любов, без той да помисли, че му се подиграваш.

Разменихме адреси, но не се разделихме съвсем подобаващо.
Два или три пъти ми изпрати снимки - от Бостън,
от коледен Ню Йорк същата година, последния път -
от церемонията за получаване на американско гражданство.

върни се | съдържание | продължи