Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Караваджо

 

Валери Валериев

 

Кожата ми се опъна рязко върху черепа
все едно бях изял сурова сол.
Не било толкова зле,
успокои ме тя и отиде до кухнята
за още студено прясно мляко.
Имала веднъж един, очарователен,
завел я първо на ресторант,
разходил се с нея по площада
и платил много на някакъв от карикатуристите,
за да й направи хубав графичен портрет.
Спомняше си с умиление,
как 30 минути позирала усмихната на художника.
„Познавам този човек,
Караваджо се казва, италианец е...“
„Италианец, точно така!“, засмя се тя
и ме покани с току-що изпечени сладки.
Беше много гостоприемна.
Добър наемател, добър съсед.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Факти“, Валери Валериев, Изд. „Литературен Вестник“, С., 2015 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]