всички работници, четиринадесет човека, живеем на едно място,
пристройка до стопанството,
построена преди петдесет години,
веднъж завинаги.
за да се стигне до общата чугунена баня,
със счупените прозорци и рязаните душове,
минава се дълъг коридор,
покрай всички стаи.
стаите са номерирани като в хотел.
под 103 свети, Йосуф още се моли.
107 е интересно: литовското момиче подстригва литовското момче
с някаква ръждясала селскостопанска ножица.
пръстите й повдигат косата като лек вятър,
тананика си нежна фолклорна песен, целува го по ушите
сигурно подстригва мъжа си за първи път,
струва ми се, че не реже правилно.
самата тя е тънка като гласните си струни.
успявам да се изкъпя напълно овладян, не е лесно
в банята няма ток нощем, трябва да се закрепи свещ на някой перваз
по обратния път, иска ми се да погледам още
в тяхната стая, както в повечето, няма врата на пантите,
но вече са се сетили да си спуснат одеялото
часът е 1:10 през нощта

върни се | съдържание | продължи