Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

общежитие

 

Валери Валериев

 

всички работници, четиринадесет човека, живеем на едно място,
пристройка до стопанството,
построена преди петдесет години,
веднъж завинаги.
за да се стигне до общата чугунена баня,
със счупените прозорци и рязаните душове,
минава се дълъг коридор,
покрай всички стаи.
стаите са номерирани като в хотел.
под 103 свети, Йосуф още се моли.
107 е интересно: литовското момиче подстригва литовското момче
с някаква ръждясала селскостопанска ножица.
пръстите й повдигат косата като лек вятър,
тананика си нежна фолклорна песен, целува го по ушите
сигурно подстригва мъжа си за първи път,
струва ми се, че не реже правилно.
самата тя е тънка като гласните си струни.
успявам да се изкъпя напълно овладян, не е лесно
в банята няма ток нощем, трябва да се закрепи свещ на някой перваз
по обратния път, иска ми се да погледам още
в тяхната стая, както в повечето, няма врата на пантите,
но вече са се сетили да си спуснат одеялото
часът е 1:10 през нощта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Факти“, Валери Валериев, Изд. „Литературен Вестник“, С., 2015 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]