Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

Бог го има
но мен никакъв ме няма
не само душевно, чисто физически
аз и колегата ми Карл

 

„спокойно, началник,
това от днес ще го започнем утре,
не е толкова зле“
Карл ме нарича началник, защото
дори в най-скапаната работа
има нещо като йерархия

 

вечер се напиваме заедно
и си говорим

 

когато бил млад
Карл работил в линейка
после се разболял.
„физически ли?“, питам аз
„в главата“, отговаря той
и докато си сочи мозъка
разлива половин бира

 

този мой колега Карл е негър
висок е два метра, еднокрак, с протеза
всяка вечер, на път за метрото
го изпращам до неговата кола.
клатушка се и се подпира на мен
кара пиян, засега е жив.

 

половината истории, които знае,
се разказват за третата му жена.
всеки път се учудвам на късмета му,
защото колата наистина е червено ферари

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Факти“, Валери Валериев, Изд. „Литературен Вестник“, С., 2015 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]