Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

***

 

Валери Валериев

 

колко пъти да те уча
дебелата котка в съседния двор е красива, нищо че й липсват правилните
пропорции
обуй си чорапогащниците, отиваме на плаж
обичам вкуса на червило или цветни пастели
но с такова сърце не бива да влизаш дори на плиткото
рибарите се спускат по двама най-добри приятели в лодка
не дай си Боже да се удави някой над Марианската падина
заклели са се, това са цели 11 километра до най-дълбокото
вълните изхвърлят на брега транзистори и черни кутии
ако искаш нека опитаме да хванем жива медуза и да удряме децата с пръчки,
може и обратното
но друго не бих могъл на кея
при този вятър и при тези скандинавци, които пият направо от солената вода
в квартирата можем да останем през зимата и да гледаме телевизия,
мен ме притеснява, че прозорците на бяната са счупени
аз ще продължавам да се къпя седнал на пода, а понякога клекнал
а твоите крака са тънки, дори не изпълват чорапогащите
повече няма да идваме извън сезона, бяла си като сланина

 

купих изкуствен лимон в саксия, за да го подаря на майка ти

 

спокойно, аз съм, ще закусваме риба

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Факти“, Валери Валериев, Изд. „Литературен Вестник“, С., 2015 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]