Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

бил съм интимен с множество грозни момичета
това ме прави смирен, изпълва ме
с молитвено настроение

 

случвало се е с такова момиче
цял ден да прекараме на плажа
печем се и се разглеждаме
тя пие бира, аз пия студена лимонада
някъде към 15 банските ми са пълни с пясък
хората под чадърите завиждат
убедени са, че може да ни свързва само чиста любов
„не е точно така“
казвам си аз и паля голфа
педалите са жежки за боси крака
„не е точно така“

 

после, като по чудо, ще се ударим леко
в някоя хубава кола
чакаме КАТ разтреперани
като мараня над шосето
в голфа няма климатик, няма радио
и не се живее
тя звъни да се оплаче на майка си
полицаите фосфорецират,
по-дебелият се опитва да ме успокои
и много се старае да нарисува на акта
хубава картинка на произшествието

 

нощно време край морето
се спи на отворен прозорец,
в стаята няма климатик, тя спи разголена
спомням си как
не мога да ида по-далече
от ръба на това легло
не че има какво да правя другаде
звезди, небе,
бунгало или палатка
само за нас двамата

 

не е нужно човек да доживее
до сто
нито до трийсет и пет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Факти“, Валери Валериев, Изд. „Литературен Вестник“, С., 2015 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]