баща ми беше човек езичник
печален като порутена стена
отпуснат
с ръце забравени на дъното на чаша

той изгори устните ми с ракия
посипа пода на стаята с пясък
в ръката ми сложи меч от тежка тайванска пластмаса
облечен в броня от изгорен памук,
когато тате ме целуна, лицето му бе мокро от сълзи

повдигнах лице нагоре
видях го да седи като на трон,
(а тронът бе вдигнат на масата)
то беше нещо много нависоко
почти до тавана на кухнята
закрил очите си с ръка и гласът му едвам се чуваше

- сега си играй, дете мое!

- добре, тате! - казах аз
- добре, тате! - каза лъвът, каза мечката
свирепи, огромни, отгледани в магазин
неми и меки,
натъпкани с плюшено
и вързани с червена понделка
връхлитат отгоре безшумно като балончета
но ако са гладни, разкъсват с един удар

усетих ги, преди да ме нападнат

върни се | съдържание | продължи