Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

„да кажем, искаш да спася баща ти, прочее, и от разстрела”
в кабинета си се упражнявам понякога в изкуството
да водиш дълъг разговор с жена,
защото никой не може против собствената си воля
да участва в убийството на бесни кучета,
без рано или късно да му се наложи
един болезнен процес, разтъпкване на обувките
разходка до второ отделение,
по дирите на ученическа любов.
в кабинета ми окачиха нарисувана по поръчка картина,
която ми напомня, че лично аз съм отговорен за съдбата на моите
седемдесет затрупани миньори.
поел съм ангажимент, заболях от подагра и
съм длъжен да се съобразявам.
когато слушам класически маршове,
плочата се върти, но няма игла на микрофона.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]