Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

аз, ти и тя сме отряд роботи от неръждаема стомана
отсега нататък ще живеем според двоичният код
което не ни единична бройка, ще ни бъде на нула
лично за себе си признавам, пораснаха ми в резултат косми на гърдите
единственото що-годе прилично чувство,
което остава след такава лоша взаимна постъпка
е страх от неумолим глад или затваряне в атомна подводница
спрете да повтаряте, че е болезнено душата да се пълни догоре с пуканки
еднаква е вредата, която аз виждам в пеенето на песента
„назад, назад моме калино” край средношколски лагерен огън
трябвало е да има съвършено точни часовници,
на които да се поупражняват чираците на часовникарите
нищо не отменя съдбата, при напълно отворени щори
аз успях да разпъна над вас акордеона на цялата си чувствителност
и да го сгъна отново без да се усетите
будете се и да теглим жребий
кой пръв да ползва банята

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]