за мен смирението дълги години беше това – да мислиш безразборно и каквото ти падне
но може ли човек да се облече целия в желязо, за да избегне удара на една единствена стрела?
при острите завои между две села в мене се разплисква казан със сладост
не биваше да допускам жени и кръстоносци да ровят посред нощ
в хладилника на светата ми обител
след три дни ще ми счупят ръката или черепа с търнокоп
дори моята многократно изрусявана коса
за момент ще побелее

върни се | съдържание | продължи