Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

спомен от студентска бригада 1

 

Валери Валериев

 

 

Бог го има
но мен никакъв ме няма
не само душевно, чисто физически
аз и колегата ми Карл
напоследък не се справяме

 

„спокойно, началник,
това от днес ще го започнем утре,
не е толкова зле”
Карл ме нарича началник, защото
дори в най-скапаната работа
има нещо като йерархия

 

вечер се напиваме заедно
и си говорим

 

когато бил млад
Карл работил в линейка
после се разболял.
„физически ли?”, питам аз
„в главата”, отговаря той
и докато си сочи мозъка
разлива половин бира

 

този мой колега Карл е негър
висок е два метра, еднокрак, с протеза
всяка вечер, на път за метрото
го изпращам до неговата кола.
клатушка се и се подпира на мен
кара пиян, засега е жив.

 

половината истории, които знае,
се разказват за третата му жена.
всеки път се учудвам на късмета му,
защото колата наистина е червено „Ферари”

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]