все едно от две години
денонощно карам ТИР
на отворен прозорец
и закусвам кроасани
реката Лета потича
хладка и хлорирана
от чешмата над някакво легло в Студентски град,
чешмата на някаква Сливенска гара
или бензиностанция,
чучура в парка, пода в дискотеката
натрупват ми се толкова много
неизговорени безплатни минути
в телефоните
струва ми по-опасно от дишането на лепило
и досегът с живо стадо овце
в открита местност
да се срещаме случайно по пейките
е донякъде хубаво
все едно за пет минути да заспиш отново
потен и с мръсни дрехи
на собствената си възглавница
след години прекъсване
и до някой непознат

върни се | съдържание | продължи