Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

 

Най-страшното като малък е да ти се карат
и да няма кой да те вземе
вечер зимно време от детската градина
Баща ти зле прави, че раздава
твоите играчки на по-малките деца
А един ден по пътя за зоологическата градина
да бъде глобена майка ти за нередовен билет
Свалиха ни тогава по три четвърти панталони
на мегдана в някакъв непознат индустриален квартал
където крякат жаби и откъдето извира
Перловската река
без след това да се влива в никое от познатите ни морета
Не е възможно цял живот да се помнят такива глупости
Но и до ден днешен продължават
отчаяните опити на майка ми да ме зарадва с лакомства
Децата, които остават през лятото в София
не изпращат на другарите си
хиляди поздрави и целувки
от брега на езерото Ариана
Къде тук има един миг спокойствие?
Виж как контрольорът се смесва
на спирката с цивилната тълпа,
притаява се и дебне, точи нож
за радостта на обикновените семейства
Лошо е това, защото
сега ни е на гости джуджевидната мармозетка,
а тя много се разстройва и дори може да изчезне от клетката си,
ако я нараняваме с лошите си сърца.

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]