Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Тъгица

 

Валери Валериев

 

 

 

На герба на благородния мъж са нарисувани мравки или пчели
За всяка новоизпечена тухла сърцето му се радва като сляпо коте,
което чува в тъмното гласа на майка си.

 

Обреченият мъж пуши и няма време да препрочете „Война и мир”
При всeки трус и засядане в асансьора сърцето му стиска зъби –
като риба, изкормена върху вестник „Труд”.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]