Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

31.12

 

Валери Валериев

 

 

аз мога да те помня все така
разплакана сърдита и огорчена
още едно мило момиче
с добро сърце, което мечтае
за онова-за-което-всички-момичета-тайно-си-мечтаели
нали-се-сещаш?
сещам се, но в момента не мога да го осмисля
повечето момчета също мечтаем за това
по принцип
а за мене ти си звезда в космоса
подаръците под коледната елха
се отварят внимателно
подаръците под новогодишната елха
се разкъсват и разхвърлят по пода
така и двамата разбираме, че времето тече
сега ще стане много лошо
ако гримът ти се размаже или ако
ми потече кръв от носа
таксито ни чака вече 10 минути
да се сдобрим и да отидем където са ни поканили
тази нощ е тиха нощ
иска ми се да потъна в някоя дълбока пряспа
утре сутрин може и да няма
повече невинни приказки

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]