Валери Валериев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Валери Валериев

 

 

бил съм интимен с множество грозни момичета
това ме прави смирен, изпълва ме
с молитвено настроение

 

случвало се е с такова момиче
цял ден да прекараме на плажа
печем се и се разглеждаме
тя пие бира, аз пия студена лимонада
някъде към 15 банските ми са пълни с пясък
хората под чадърите завиждат
убедени са, че може да ни свързва само чиста любов
„не е точно така”
казвам си аз и паля „Голф”-а
педалите са жежки за боси крака
„не е точно така”

 

после, като по чудо, ще се ударим леко
в някоя хубава кола
чакаме КАТ разтреперани
като мараня над шосето
в „Голф”-а няма климатик, няма радио
и не се живее
тя звъни да се оплаче на майка си
полицаите фосфоресцират,
по-дебелият се опитва да ме успокои
и много се старае да нарисува на акта
хубава картинка на произшествието

 

нощно време край морето
се спи на отворен прозорец,
в стаята няма климатик, тя спи разголена
спомням си как
не мога да ида по-далече
от ръба на това легло
не че има какво да правя някъде другаде
звезди, небе,
бунгало или палатка
само за нас двамата

 

не е нужно човек да доживее до
до сто
нито до трийсет и пет.

 

Електронна публикация на 25. септември 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]